Текстът е изтрит!
Четете на адрес: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=126977

просто не мога да си формулирам мислите... майчината любов, макар и да не съм я изпитала все още, но виждайки я в майка ми, е най-топлото чувство...

дам!
Странно нещо е живота - антистрофа на майчинството и любовта въобще...
Хубаво си го написал/а!

Така живо си пресъздала картината,че чак настръхнах!

Страшно е. Върнах се 26 години назад. И отново преживях ужаса. И сега ли е така, за Бога.

Така се беше свило майчиното ми сърце...

Да ти е здраво детенцето, вече на 26!!! и само да те радва!

Не, той е всъщност само на 11. И, Слава Богу, е жив и здрав. Пораснал. Умник. Гордея се с него. Странно е, че трябваше да минат толкова години, за да успея да смеля всичко...и да напиша. Но все пак ревах докато писах. А тогава... беше като кошмарен сън.

И да стане на 4 х 26 !!!

И само хубави неща да му се случват!

От едно кръвно изследване на дъщеря ми,когато беше на 2.5г. поставят диагноза левкемия.Съпугът ми забравя колата пред поликлиниката и гушнал детето се прибира в къщи....Диагнозата нямаше нищо общо със заболяванто.И слава Богу!Но начина по който са я казали е бил смачкващ....
Бг лекарите учат ли"Етика"?Знаят ли как се съобщава за страшна диагноза?Някой може би знаят,но защо само "някой"?!

Прекрасно написано!:)
Да сте живи и здрави!:)))