Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2009 14:48 - Такава голяма любов!
Автор: viadolorosa Категория: Други   
Прочетен: 3132 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 07.10.2009 17:04


Знам за съществуването и отдавна. Свикнала съм, че я има. Претръпнала съм. Даже съм простила. Представях си я иначе. По-хубава, по-млада и по-одухотворена.

Не съм я виждала никога досега, но не мога да я сбъркам. Тя е.  По очите я познах. По погледа, който блуждае гузно и нечисто. По нарочно разчорлените коси, които лъжат, че е хубава. По безсрамно разголеното деколте,  което трябва да съблазнява. По златистите островърхи токчета,  с които ще стъпче чуждото щастие, за да постигне своето...

 Така изглежда любовницата на мъжа ми. Рошла на токчета. Седи и дебне  на тръни. Озръща се трескаво, потропва невротично с пръсти по незабърсания плот на масата  и ме чака да отида в уречения час.

Тя поиска да се срещнем. Имала нещо важно да ми каже. Толкова важно, че трябвало още днес, още сега ако може. Да зарежа всичко, да изляза от работа, да дойда веднага! Нямало да отнеме много време. Десетина минути ще стигнат. Колкото за едно кафе на крак. За една задъхана цигара и няколко припряни изречения със съдбовно съдържание.

Предчувствията ми са силни, пазят ме от лоши очи и черни мисли. Но любопитството е подстрекател и предател. То ме накара. И онова  непоносимо честолюбие и онази ненаситна амбиция и онази съсипваща ревност…

-         Ще дойда! – отвърнах - След петнайсет минути съм там. Чакай ме!

Нарочно се забавих, за да закъснея. Молех се нещо или някой да ме възспре. Да не отида. Да си спестя. Да се пощадя. Но съм тук. Точна съм до секунда. И тя е точна. Седи и се озръща въоръжена до зъби с атрибутите на своята женска същност. Фиксира ме с черен поглед,  оглежда ме от главата до петите. Мери на ум и пресмята къде може да  ухапе. Прилича на вълчица, която е надушила плячка и иска месо, кръв и победа...

Стъписвам се, но отивам. Страх ме е, но се усмихвам.

-         Добър ден - казвам – Ето, дойдох!

Тя разпъва устни лукаво готова да изрече нещо нечисто. Лицето и излъчва хитрост и коварство. Помислите иса като очите - черни и скрити зад  дебели пластове грим.. Изкуствени мигли като крайници на инсекти.  Клепачи, които  блестят заплашително като  кожа на люспест дракон.

-         Искам само да ти кажа, да знаеш...

Гласът и е нисък и лигав.  Тютюнджийски алт със стаж  и самочувствие. И аз пропуших отскоро. От  нерви и отчаяние. От тягостно безсилие. А може би от подражание? Удобно ми е зад цигарения дим.  Крия се в него. Чувствам се опиянена и анестезирана. Да не чувствам болката от изневярата, да не мисля  какво ще дойде после. Отрязах си косите. Боядисах се черна като катран. Такива са чувствата в душата ми - тъмни, черни и катранени. Спрях да се храня здравословно, спрях да нося брачната халка. Хвърлих я в тоалетната, когато  разбрах за Рошлата. 

Сам ми каза за нея. Не посмя да ме лъже, просто защото не може. Влюбил се без да иска. Не разбрал как и защо. Била зашеметяваща, умопомрачаваща, неповторима. Не го разпитвах за подробности. Запуших си ушите. Казах му  да замълчи. Но Рошлата няма да мълчи. Изпъчва напред върховете на малките си гърди и големия си нос. Няма да ми спести подробностите, няма да пощади ушите и изтерзаните ми нерви.

-         Ние с  Колето се обичаме. Такава голяма любов...се случва само веднъж ...

Тя се озръща  напрегнато.  Страхува се, че ще я чуят. А може я е срам от думите, които изрича. Разбира, че е крадла, грешница, подла твар. Или може би очаква някого. Може би и той ще дойде на срещата. Поканила го е за рефер на нашия двубой. Той да  съди, той да решава.  Изборът да е негов – тя или аз.

Не, Колето няма избор. Той е вече в мрежата. Хванат и омотан. Объркан, опиянен и излъган, че обича. Той е жертвата, а жертвите нямат мнение и право на  глас. Не могат да избират. Други решават  вместо тях. Силните на деня, тези които дърпат мрежите.

Такава голяма любов...Това вече съм го чувала. Преди седем години. От Колето. Целувахме се страстно цяла вечер. После ми предложи да се оженим. Роди ни се дъщеря. После още една. Годините се натрупаха. Спокойствие, рутина и предвидимост. Направихме грешка, че се оженихме. Така убихме любовта. Превърнахме я в ежедневие, изпихме я до капка, удушихме я със сигурността, че сме я вързали в кърпа.

На  мръсната маса каца мръсна муха.  Рошлата се опитва да я залепи с ръка. Размазва я и остава  гадно петно с лайнян цвят. Гнус ме е. Искам да стана и да си тръгна. Но тя продължава да атакува.

-         Трябва да отстъпиш и да го оставиш на мира...Остави го да ме обича... Дай му развод.

Неочакван удар в лицето. Говори ми на ти сякаш сме стари познати. Мислех, че статутът на любовница и стига.  Не им преча да са заедно. Стоя в ъгъла тихо и търпя.  Търпя нощната самота. Празния дом в събота  и неделя.  Правя се, че не виждам забравените прашки на задната седалка в колата и дългите изрусени космаци по дрехите му.  Идва ми да изкрещя в телефонната слушалка “Нагла курва!Спри да досаждаш! Изчезни от  живота ни! Спри да ни тормозиш със съществуването си!” Знам, че е тя. Но мълча. И тя мълчи. Познавам я по мълчанието.

Струва ми се, че сънувам кошмар. Парализирана съм и не мога да се помръдна, не мога да направя никакво движение, не мога да се спася от  смъртната опасност, която  се движи като валяк към мен. Ще ме прегази всеки момент, ще ме унищожи, ще ме няма... Всичко ще свърши изведнъж и сънят и истинският живот. Надявах се да чуя извинения, покаяние и молби за прошка... Аз бих постъпила  така и бих си отишла.  Всъщност не бих. Никога не бих застанала между двама съпрузи.  Не мога да съм щастлива, когато други са нещастни.

Надявах се Колето да изтрезнее, да  надживее страстите и заблудите, да слезе от облаците, да се върне при мен и при нашите деца. Но и него са го напуснали силите. Оставил се е да го носят облаците..

Рошлата се разсейва внезапно. Усещам някой зад себе си. Тя вдига  гримирания поглед нагоре. Присвива очи, усмихва се прелъстително,  докосва със среден пръст начервените си устни, оправя с разперена длан раздърпаната си коса..

Познавам го. Колега на Колето. Приятел дори. Висок , строен и красив., но бездарен, мързелив и малко развейпрах. Защо е тук? И той ли участва в представлението? Каква е неговата роля? Трагична, комична или и двете? Или е просто сататист?А може би случаен минувач...

-         Кога ще се видим?

-         Сега не мога. Имам важен разговор – отвръща Рошлата на подканящите му знаци.

Той не ме забелязва. Засенчена съм от блясъка на златистите токчена и драконовите цветове. Може би и той е омотан в мрежата. Може би и той е стафиран с отровата  наречена незаконна любов.

Ако не запаля цигара ще изляза от себе си. Ще излетя нагоре, ще изкрещя силно чак до небето, ще и се нахвърля като лъвица, която брани  дома си от подли малки зверчета, ще я хвана за косите, ще я поваля на земята, ще я удрям с юмруци, колкото силите ми държат.

Димът подсушава сълзите ми, спира ги, за да не излизат навън. Не е достойно да се разплача пред нея. Тя не трябва да види моето поражение.

-         Не искам повече да те виждам ! – изсъсквам през зъби и изпущам гъст облак дим в лицето и.

Толкова мога да си позволя.  Иначе ще наруша законите - моите, на хората и на Бога.. Ще стана убийца. Ще лежа зад решетките. Ще се укорявам. ще престана да съм аз.

Тръгвам си, а пожарът в мен лумва с нова сила. И дълго ще гори, ще вилнее, ще  изпепелява душата ми, докато я превърне в безчувствена пустиня.




Тагове:   дракон,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosidi - лошооо
07.10.2009 14:59
аз бих убила, но на мен темперамента ми е такъв.
цитирай
2. анонимен - с моя темперамент...
07.10.2009 15:33
дано не ми се случва!
цитирай
3. strannica - Неразбираемо...
07.10.2009 15:46
1. КАК ТАКА любовницата може да привиква съпругата на среща - да й кажела нещо? Ами ако искаш нещо да ми кажеш, ела, намери ме, кажи го...как ли не съм хукнала по повикване...
2. КАКВО пречи да й бъде казано: “Нагла курва!Спри да досаждаш! Изчедни от живота ни! Спри да ни тормозиш със съществуването си!” ?
цитирай
4. анонимен - пропуснах
07.10.2009 15:50
Жертвата няма да е Рошлата, защото с нея Рошлите няма да свършат.
цитирай
5. elinora - В държавата на Рошлите живеем,
07.10.2009 16:46
ако ми позволите да перефразирам Кристина Патрашкова.Те са непобедими и неизтребими.Егати и държавата и любовта и всичко.
цитирай
6. puma2 - пълно с Рошли
20.10.2009 21:01
От Рошли няма да се отървем ... но можем да отървем мъжете си от тях
цитирай
7. tutankhamon661 - viadolorosa
04.12.2009 18:12
страхотна история! интересно дали е истинска?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: viadolorosa
Категория: Други
Прочетен: 150268
Постинги: 80
Коментари: 122
Гласове: 980
Спечели и ти от своя блог!