Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2011 15:59 - Чаша студена вода
Автор: viadolorosa Категория: Други   
Прочетен: 1287 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 11.02.2011 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

От входната врата се разнесе познат пльокащ звук. Момчето с голямата чанта току що бе бутнало през процепа свежата поща. Олга се затича с бодро очакване. Без да обръща внимание на двете писма, тя грабна безплатния регионален  вестник, който идваше от дъжд на вятър и го запрелиства с настървение. Олга четеше на иврит слабо, но досатътчно, за да открие страницата с обявите за работа. С надеждата да намери нещо за писане, тя бръкна в джоба на жилетката си. Ръката и напипа някаква смачкана стара салфетка и гилзата с бледорозовото червило.„Става!“ рече си на ум. Олга издърпа капачето на гилзата пусна го обратно в джоба и победоносно размаха във въздуха импровизираната писалка. Щедро и обилно тя наклепа върху вестникарската страница на две места по една широка, мазна, розова ивица. Петната заблестяха и замирисаха на ягодова есенция. Олга прибра червилото обратно в джоба си и се запъти към телефона.

Първото обаждане я обезкуражи. Отсреща и отвърнаха, че мястото е вече заето. Отрязаха я, ей така, без много приказки, по бързата процедура. „Лошо! - помисли си – Щом работата по обяви се разграбва тъй мигновено, значи...“ Нямаше време за разсъждения. Припряно започна да набира втория телефонен номер, за да не изпусне другия голям шанс на деня. Току виж някой я изпреварил.

Обади се стържещ мъжки глас, който безцеремонно започна да задава въпроси.
- От къде си -
-
От Холон.
-
Не те питам къде живееш, а от къде си...
- От Киев.
- От колко време си в Израел?
- Една година и повече.
- Туристка ли си или...
- Не, репатриантка.
- Еврейка ли си?
- Не.
- Кой е евреин?
- Съпругът ми.
- Опит имаш ли?
- Какъв опит?
- Като чистачка, разбира се... Ти да не искаш да те назначавам за секретарка...
- Ами... - запъна се Олга
- Ясно, нямаш! Е, как така без опит ? В обявата съм написал, че търся хора с опит. Четеш ли на иврит?
- Да.. Учила съм шест месеца...
- Хайде от мен да мине... Ще те пробвам без опит.
Утре в пет часа! Университета.. Нали знаеш къде се намира. Рамат Авив. Ще търсиш Ави.
- А, колко часа ще работя на ден..
- Ами за колкото свършиш. Но нали знаеш.. Трябва да видя дали можеш да работиш бързо и качествено.
- А заплащането...
- Ще се разберем на място като дойдеш... Трябва да видя как работиш!
- А договор?
- Договор като те проверя как работиш. Три дни изпитателен срок без договор. После ще се разберем... Така е по закон. От колко време си в Израел.
- Нали казах вече - една година и нещо...
- О, отдавна! И къде си работила до сега.
- Не съм работила. Това ще ми е първата работа.
- Сериозно? Е, тогава хубаво... Още по-хубаво...

Щом затвори телефонната слушалка Олга внезапно се почувства щастлива. Беше успяла да си намери работа. От утре...В университета...

                                                        *

Костя присви устни скептично, след като Олга му сервира на вечеря впечатляващата новина.
-
За какво ти е да работиш като чистачка?
- А какво друго да работя? Тук никой няма да ме вземе за принцеса.
- Но нали аз съм те взел за принцеса. Имаш всичко. Какво ти липсва!
- Писна ми да стоя в къщи. Освен това искам да имам мои пари...Обещала съм на нашите... Трябва да им помагам поне финансово за Дима.
Костя замлъкна, защото разговорът ставаше неудобен и се изместваше тематично в една доста хлъзгава и леко неудобна плоскост. Дима се казваше 12-годишният син на Олга от първия и брак.

Оля също замълча. Тя все се надяваше Костя да направи първата крачка. Да предложи да вземат момчето, да я избави от терзанието, че е майка-предателка. Вече цяла година, Олга дебнеше удобен случай да подхване разговор по същество. Но Костя надушваше отдалеч и внезапно се превръщаше в некомуникативен темерут.
- Утре ще ставам в четири..В пет трябва да съм в университета. Ще чистя книжарницата. Ще работя сред книги. Преставяш ли си, Костик! Място точно за мен! Толкова обичам книги.

Олга действтелно обичаше да чете. Беше си донесла почти цялата библиотека. Не можеше да си представи, че ще живее без Ана Каренина, без граф Балконски и без героите на Чехов. Беше тръгнала да емигрира с един малък куфар дрехи и пет огромни кашона книги. Костя трябваше да плати на летището свръхбагаж.
- Ако искаш да си в пет на работа трябва да тръгнеш оттук в три и половина. Стига се за два часа, с два автобуса.

Костя изсумтя скептично и побърза да се скрие зад някакъв вестник. Олга се направи, че не забелязва кривото му настроение. Ще свикне. Даже ще започне да се радва, че жена му работи. Ще вземат и Дима. Да, животът беше хубав! Всичко се подреждаше, както Олга си беше планирала...

 

                                                          *

Ави беше мъж на средна възраст - въздебел, възплешив и малко недодялан в движенията си..Под омачканата му риза напираше масивна, потна, мъжка гръд и обемист, космат корем. Предните джобове на размъкнатите му панталони се издуваха неестествено от два мобилни телефона, смачкан пакет евтини цигари, запалка, някакъв халваджийски тефтер и кой знае още какво...Бедрата му изглеждаха като напращяли свински бутове.

Ави чевръсто връчи на Олга метла с дълга дръжка.
- Първо премиташ на сухо, а после ще минеш с парцала. Ей сега ще дойде и подкрепление...
- А няма ли първо нещо да подпишем договор или да се разберем за заплащането...
- Нали се разбрахме по телефона. Първо трябва да видя как работиш. Днес утре и вдруги ден са ти пробни... Така че, постаряй се да е чисто, да те харесам. После ще подпишем.

Книжарницата беше на две нива. Книгите по регалите не бяха чак толкова много, както си представяше Олга. Първо трябваше да забърше прах. Премитането отне около два часа. Ави ходеше по петите й плътно и наставляваше. От време на време звънеше някой от мобилните му телефони. Ави викаше в слушалката гръмогласно в скороговорка, така че почти нищо не му се разбираше.
- Ей сега ще дойде подкреплението – обяви важно Ави след като набута отново мобилня в издутия си джоб и извади смачкания пакет с цигарите. По точно да кажем... твоята конкуренция за мястото тук.
- Каква конкуренция?
- Това е някой с много опит в бранша. Така че, постарай се да изпъкнеш...

Ави  облегна свински бут върху една полица с книги и запуши. Олга не понасяше цигарен дим. Усещаше го като лютиво щипене в носа и дробовете. Беше озадачена, че е позволено да се пуши сред книгите, които лесно можеха да пламнат. От фаса на Ави падна пепел на пода. Точно там, където Олга преди малко беше премела...
- Е, няма да се плашиш! - продължи Ави като пускаше дима на кравайчета - За сега съм на твоя страна!

Той очевидно беше забелязал, че Олга гледа мрачно и беше решил да прояви великодушие.

Конкуренция за място на чистачка! Олга действително бе обзета от нещо като гняв и недоумение. По професия беше учителка по пиано. Беше завършила музикално училище, но само толкова. От нея не излезе нито голяма пианистка, нито солистка , както си беше наумила майка и. Вместо да постъпи в консерваторията Олга забременя от онзи несретник Вадик Д...Омъжи се за него, роди се Дима и така... Житейската проза я повлече в студения си мътно-мръсен поток.

Както държеше метлата и се чудеше дали да възрази, Олга си спомни за Дима, за майка си, за беднотията в Киев. Помисли си колко много неща могат да си купят за трапезата с една надница на израелска чистачка....Не, не можеше така заради един цигарен пушек да профука редкия шанс ...

За щастие мобилният на Ави иззвъня отново и той се отдалечи заедно с димящия си фас на едно по-поносимо разстояние.

Навън беше се съмнало отдавна. Олга забеляза чак сега. Тя се подпря на дългата дръжка и се загледа към все още пустата улицата.
- Защо стоиш и не правиш нищо?- дочу зад гърба си стържещия глас на Ави - След малко ще отварят книжарницата, а ние с теб трябва да сме приключили и да ни няма.

Той изведнъж се забърза, довлече отнякъде парцал, кофа пълна до средата с вода и пластмасова туба пълна с кървавочервена течност.
- Щом си свършила с метлата започвай да забърсваш. И бързо без да се размотаваш и да зяпаш през порзореца. От къде си?
- От Киев.
- А, там при вас в Русия сигурно се работи бавно, но тук в Израел се работи бързо... Всичко правим бързо.
- Киев не е в Русия, а в Украина.
- Все едно. Където е Украина там е и Русия...Щом си дошла тук ще се научиш да работиш бързо. Натопи сега парцала, намокри го и го изстискай силно.
- Но аз нямам ръкавици.
- Ами ... каква си чистачка щом ходиш без ръкавици.
- Мислех, че давате тук на място.

Ави отново се почеса по темето, което вече без съмнение беше признак на мисловна дейност.
- Утре ще ти донеса. Днес ще е така без ръкавици! Хайде действай, че закъсняхме. Но да знаеш от далеч си личи , че си без опит. Утре ще дойде и другата кандидатка за работата. Дано тя да работи по-добре от теб..

Олга, почувства застрашена и виновна. Тя самоотвержено натопи голи ръце в кофата грабна стръхавия парцал и започна да го мачка и изцежда колкото и силите държаха.
- Препарата... Забрави да сложиш препарата..- развика се почти истерично Ави, отвинти капачката на тубата и обля обилно с гадната червена течност изтънчените, музикални ръце на Олга.
- Ха така! Сега вече ще мирише, за да серазбере, че е чисто. Иначе как ще докажеш, че си чистила...

 

                                                       *

На следващата полу-нощ полу-утрин Олга стана с подпухнали клепачи. Вгледа се в огледалото. Стори и се, че е остаряла изведнъж. Среднощното пътешествие с градския транспорт беше отегчително. На Олга и се струваше, че автобусът се влачи, въпреки че шофьорът натискаше здраво педала с газта и въртеше кормилото по завоите като изкусен цирков жонгльор. През прозорците не се виждаше нищо. Само тъма и размазано отражение на уморени силуети. Пътниците. Олга си мислеше, че по това време автобусът ще бъде празен. Да се качи най-много някоя закъсняла влюбена двойка изолирана в себе си и вкопчена в чувствата си до самозабрава. Или някой подпийнал гуляйджия, който обикаля от автобус на автобус с надеждата да изтрезнее преди да се престави в къщи на сърдитата и настроена за скандал съпруга. Такива картинки беше виждала Олга в нощния градски транспорт на Киев. Но тук... Не, това не бяха хора, които се връщаха от увеселителни тържества и бохемски запивки. Това не беше лъскавият нощен живот на голямата градска метрополия от клубовете и заведенията... Това беше нощен живот с прегърбена снага, с набръчкано от умора чело, с подпухнали от редовно недоспиване очи, с примиренческо търпение стиснато между зъбите. Олга се вгледа в прозореца и се опита да се разпознае сред навалицата. Лицето и се мъдреше бледо на фона на тъмносивата, полузаспала хорска маса. Хрумна и, че бе пропуснала да се гримира преди да излезе от къщи. Без да се колебае тя бръкна в джоба на жилетката и извади гилзата с розовото червило. Същото, с което беше подчертала обявите във вестника. Тя завъртя щифта с една ръка и взирайки се в тъмното стъкло пред себе си ловко наклепа устни. След малко се освободи едно място и Олга се стовари уморено на седалката.

Ави отново чакаше на входа на книжарницата с метла в ръката. Щом зърна Олга той се оживи и цялата програма от вчера се повтори като по матрица. Пак имаше гръмогласен и безкраен брътвеж по мобилните, пак лютиви цигарени кравайчета, пак пепел на метеното, пак заплахи как ще дойде конкуренцията и ще отмъкне хубавото местенце на чистачка и още припевът „бързо,бързо бързо“ , който отекваше като армейска команда на бойния полигон...За пари нито дума. За договор също...
- О, днес си с ръкавици!- отбеляза Ави, почти с изненада.
- Излезе ми алергия на ръцете..
- Я да видя ?

Ави авторитетно заби поглед в нежните, обринати ръце на Олга.
- И от какво може да е това? - попта с престорена изненада
- От препарата...
- Ами!
- Или от мръсната вода.
- Е...
- Или от праха дето бърсах...
- Хм!

 

Ави почти се натъжи. И почти се разстрои...А после стана червен като рак и ядосано се разсъска..


- Като знаеш, че си алергичина защо се предлагаш за чистачка?
- Не знаех...
- Е как, в къщи не чистиш ли?
- Чистя, но не съм се обривала до сега..
- Уволнена си!

Олга се вцепени. Глътна си езика. Онемя. Междувременно иззвъня мобилния на Ави и той се скри някъде в дъното на книжарницата и отново го удари на гръмогласна, неясна скороговорка...Олга се окопити. Последва го. Прекъсна разговора му..
- Е как, та аз изчистих.Всичко блести.
- Не ставаш. Я си виж ръцете!
- Тогава поне ми плати за вчера и за днес.
- Виждаш, че сега съм зает. Разговарям.
- Какво? Няма да ми платиш..

Ави се почеса по темето.
- Ела утре ще си получиш надниците за двата дни...  

                                                       *

- Преметнал те е! Не чакай да видиш пари – рече Костя с някакво скрито ликуване.

- Как така. Той каза, да отида утре. Ще ми плати. Нали съм чистила два дни. В къщи никога не съм чистила така. Толкова много. Толкова старателно.Всичко ме боли. Погледни ръцете ми. Целите са в обрив.
- Има закон. Работодателят има право да те вземе на пробен срок три дни. Ако не те хареса, може да те уволни без да ти прати. Правото е на негова страна. Сега разбираш ли, че са те преметнали. Казах ти да не се занимаваш с глупости.
- Ти какво, радваш ли се ?
- Не! Просто съм изненадан как си се оставила на някакъв марокански шмекер да те изиграе и да те използва да му изчистиш без пари. Парите от книжарницата ще получи той. Ти ще пиеш една студена вода. А другата седмица ще отиде следващата балама по обява да му изчисти пак без пари. Причина да я уволни винаги ще се намери...
- A аз какво мога да направя..
- Нищо. Да пиеш една студена вода! За успокоение.

                                                             *
На следващия ден Олга отново отиде до книжарницата. Отново пропътува два часа, с два автобуса. Този път по светло. Дневните пътници не изглеждаха така отчаяни и уморени. Слънцето светеше жизнерадостно. През отворените прозорци се прокрадваше мирисът на морския бряг, скрит тайнствено зад бетонните фасади.
От Ави нямаше и помен. Олга попита за него продавачката и пазача на входа, но те повдигнаха рамене. Когато се прибра в къщи успя да изрови от кофата за смет  измачкания вестник, наклепан с червило. Набра телефона от обявата. Автоматизиран женски глас отвърна, че такъв номер не съществува.





Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tit - Много е тежко!
11.02.2011 16:14
Но истинско!:)
цитирай
2. cefulesteven - Тъжна история. Много, много тъжна. ...
11.02.2011 16:18
Тъжна история. Много, много тъжна. И в България се случва често. За последен път ме прекараха с три работни седмици, а буквално се трепахме през тях, като общи работници.
цитирай
3. viadolorosa - Имам цял цикъл с подобни разкази от ...
11.02.2011 16:45
Имам цял цикъл с подобни разкази от времето, когато бях решила да правя голяма кариера като чистачка. :) Някои са тъжни, някои драматични. А някои комико-трагични!
цитирай
4. pevetsa - Прегръщам си те топло, и си те Бла...
11.02.2011 17:17
Прегръщам си те топло, и си те Благославям!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: viadolorosa
Категория: Други
Прочетен: 74959
Постинги: 45
Коментари: 111
Гласове: 923
Спечели и ти от своя блог!