Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2011 21:58 - Самотата на старата костенурка
Автор: viadolorosa Категория: Други   
Прочетен: 1140 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 09.07.2011 23:24


Леля Реди затвори старателно входната врата и закуцука по коридора към вътрешността на апартамента. В хола беше доста хладно и педантично чисто. Зад тюлените пердета на прозорците надничаха безразлично тъмнозелените погледи на уличната растителност. Реди включи неоновото осветление и от него помещенето придоби още по-стерилен вид.
- Сигурно ви е студено – промърмори леля Реди и подкани гостите да седнат – Включила съм климатика. Ей сега ще се постопли. Нещо да ви почерпя? Кафе или чай?
Младият мъж отказа учтиво. Леля Реди реши да не настоява и отмести вниманието към бебето.
- От този юнак ще порасне голям мъж, личи си по едрите кости на ръцете – отбеляза авторитетно тя и по устните и се оформи нещо като усмивка.
Реди изпита съчувствие към младата жена, която очевидно полагаше усилия, за да крепи спящата отпуснатост на рожбата си.
– Зависи обаче как ще го храните – продължи Реди с наставнически тон - Ако яде повече месо, мляко и сирене ще стане великан. Не се съмнявайте в това, което ви казвам. Преди да се пенионирам бях семейна лекарка.

Телефонът иззвъня, Реди спря да говори. Трябваше да вдигне слушалката. Най-трудно и беше да стане от фотьойла. Коленете я боляха от движението, все едно някой мушкаше с шиш. Тя скри с мълчание болката си. Направи болезнена гримаса. Докато стигне целта, звъненето секна и Реди застина разочарована, с увиснали крайчета на устните.Тя погледна таблото на телефонния апарат и направи многозначителна физиономия.
-  Една секунда да беше изчакал още... Всичко е заради тези колене!

Леля Реди се беше абонирала за всички специални услуги на телефонната компания, за да не изпусне някое от редките обаждания. Въпреки техническите нововъведения обаче обажданията, уви не зачестиха. През по-голямата част от времето апаратът мълчеше тъпо и упорито. Понякога мълчеше по няколко дни, а се случваше и по цяла седмица.

Леля Реди поправи с ръка сивите си букли и отново седна при гостите.
- Значи вие се казвате Яни. А жена ви ...?
- Аз съм Росица.
- Тя ще си сменя името – допълни сконфузено младият мъж и едва забележимо се изчерви.
Реди вдигна вежди и се леко извърна глава настрани в знак на изненада.

- Защо ще правите глупости и ще си сменяте името? Кръстили са ви Росица. В него е закодирана съдбата ви. В него се крие сила, енергия, предназначение. Това име ви отива. Звучи толкова добре.
- Щом ще ставам израелка, по добре да нося израелско име – измънка  неубедително в своя защита жената с бебето.
- И как ще се казвате по израелските изисквания?
- Рахел.

Реди изсумтя презрително и присви очи. Малкото и личице се сбръчка и изведнъж тя заприлича на избледняла възмутена костенурка.Тя беше дребна на ръст и само масивните и глезени с варикозни вени разваляха общото впечатление, че на времето е била филигранова красавица с изтънчена хубост.
- А бебето?
- То ще си остане както сме го кръстили. Йордан е библейско име все пак.
- А обрязване ще му правите ли?
- Може би.
- Извинете ме, че ви питам!
- А моля, няма нищо. Тук хората първо за това питат. Още от летището. Очевидно е важно.
- Не, че за мене е важно. Изобщо не ми пука. И има много такива като мене. Но нали знаете, че по това се отличават евреите от неевреите. А сега напоследък тук идват много хора, които не са съвсем евреи. Нека да идват. Аз смятам, че така трябва и така е правилно..Но има и други мнения. Има едни маймуни тук, които са против и ...

Докато произнасяше думата маймуни Леля Реди направи спираловидни движения с показалци от двете страни на лицето си. Тя не довърши изречението си, защото смяташе, че е ясно кого и какво има в предвид.
- И защо дойдохте в Израел? Толкова ли ви беше зле в България?
- Не.
- Ами тогава?
- Малко от любопитство, малко за натрупване на житейски опит, малко за да видим свят..
- Аха! Екскурзианти значи... И това сигурно вече сте го чували. Някои ще ви обвинят, че си правите екскурзията на гърба на израелската държава...Дошли, използвали помощите за емигрантите, поживели си и си тръгнали по живо по здраво. Едно време не беше така. Като дойдохме тук 1947 трябваше много да работим. Тук беше една пустиня. Само пясък и невъзможна горещина. Трябваше всичко от начало. Пътища , домове, стопанство. Не е като сега. Имигрантите идват и получават всичко на готово. Дава им се на сребърен поднос. Те се награбят колкото може и каквото им се полага с пълни шепи. Възползват се от социалните облаги и като стане трудно, започват да мрънкат събрат куфарите и хайде обратно..И вие...Така като ви гледам едва ли ще останете в Израел за винаги .
- Може и да останем. Тук е чисто, красиво, има ред..
- Да, има. Но вие сте новодошли само от два месеца . Още не познавате истинския живот...Тук не е лесно, въпреки зализаната фасада. Особено за такива като вас. Вече няма толкова много възможности, толкова много свободни места. Всичко е заето. А вие имате големи очаквания. Израел не е страната на неограничените възможности. Верно, че ни наричат малката Америка, но то е по други причини, които са известни и на малките де...

Телефонът иззвъня отново и Реди не успя да довърши мисълта си. За сметка на това допъпли на време и победоносно вдигна слушалката.
- Ало! Шалом!

Лицето и се напрегна и щом идентифицира кой е събеседника, доволно се покашля.
- Хм, хм..Ти ли си Зизи! Машломех!1

От другата страна някой заговори като картечница без да спре. Реди се опита на няколко пъти да му отнеме думата, но не се получи и затова благоразумно замлъкна в очакване на по-удобен момент.  В стаята настъпи нещо като тишина, в която  царствено се настани безразличния тембър на климатика. Изведнъж бебето се събуди, сякаш от шума на тишината, отвори очи и силно изгука. Пластовете в атмосферата на стаята се разместиха. Шумовете се премесиха един в друг, енергията по телефонната жица преля в полза на Реди. Най-сетне този отсреща питаше и от  Реди се очакваше да отговори. Тя направи доволна гримаса и самоотвержено пое щафетата на диалога.
- Да, да... - изрече почти гръмогласно - Тука са! При мене са. Седим и си приказваме. Синът на Якуб с жената и детето. Ще им предам, ще им предам. Да! Ще ти се обадя после като си тръгнат. Хайде, Шабат шалом и от хапчетата дето ти ги предписах вземаш по две всяка вечер.

Преди отново да седне Реди изключи климатика, дръпна тюлените пердета и отвори прозореца.
- Баща Ви беше много талантлив човек – обърна се тя към Яни - Свиреше на цигулка. С това съм го запомнила. Вие малко приличате на него на външен вид, но сте по-висок и по-слаб. Свирите ли на цигулка?
- Не.
- Но талант сигурно имате. Хората от нашия род са много талантлви и успели.
- Да таланти си имам – отвърна Яни без да страда от прекалена скромност.
- Аз заминах с всички 1947-ма – подхвана отново разказа си Реди без да зацикля излишно на талантите и самохвалствата - Баща ви остана. Голям партиец беше. Голяма кариера го чакаше.. Боже какви времена бяха тогава. Колко бяхме млади.  Оттогава кракът ми не е стъпвал в България. Казват, че много се било променило. Едни казват към по-добро. Други към по-лошо.Не знам и някак с не ме интересува.
- Първо към по-добро, а после към по-лошо. Или обратно. Зависи кой как гледа на нещата и какво разбира под добро и лошо – каза Яни с отегчена усмивка, защото сравнителната характеристика на епохите и  идеологиите не спадаше към любимите му теми.
- Тази дето се обажда преди малко беше  Зизи, майката на братовчедка ви Ирит. Праща  много поздрави.
- Мерси.
- Зизи направо мразеше баща ви.
- Защо?
- Защото заради него се раведе с чичо Ви. Да вкараш в затвора родния си брат, заради някаква си комунистическа идея. Да шпионраш в полза на руснаците. Това го наричам аз безнравственост. Не е ли така?
- Баща ми е покойник повече от тридесет години – отвърна уклончиво Яни, подтикван от подсъзнателня копнеж да защити родната кръв все едно дали каузата е права или крива..
- Да, но все пак... Това не променя факта, че заради него са арестували чичо ви. Баща ви го е забъркал в цялата каша. Той го е вербувал за руснаците на времето. После се измъкнал и си е заминал здрав и читав за България. А чичо ви е обирал тук пешкира. Десет години затвор. Национален предател. А за семейството му срам и позор..
- Но Зизи се е развела с Емо, за да се разграничи от позора. - вметна Яни почти вбесен - Не е споделила съдбата на мъжа си, както според мен би трябвало да постъпи една жена, която обича.
- Зелен сте още, млади момко и не ги разбирате все още тези неща.– рече Реди със снизходтелно пренебрежение. От колко време сте женен?
- От десет месеца.
- Ясно. Няма какво да говорим. Нямате опит по въпроса за любовта в брака, затова не се изказвайте.

Яни не искаше да влиза в спор. Тази жена му беше някаква далечна, непозната леля. Виждаше я за първи път в живота си. Живееше в техния квартал, няколко улици след парка с динозаврите. Тя ги откри сама. Някой от роднините и беше дал телефонния номер. Сигурно от старческо любопитство или пък от старческа самота им звънна, представи се и ги покани на гости. На Яни му се струваше малко прекалено нещата да бъдат наричани така брутално с истинските им имена. Струваше му се малко глупаво да слуша обиди за покойния си баща. Понеже беше професионален психолог, Яни знаеше, че обидените хора сипят обиди по другите. Той не се сърдеше на Реди, нито пък и съчувстваше, нито пък искаше да и протворечи. Яни дискретно погледна часовнка си и потупа нервно коляното си с длан. Реди забеляза този подсказващ досада инетърпение  жест, но го подмина с желязно безразличие и невъзмутимо продължи пледоарията си.
- Не е лесен живота на никого и никъде. На мене да не мислите , че ми беше лесно толкова години сама да отглеждам сина си... И аз съм разведена. Разведох се, защото мъжът ми беше безобразен женкар и развейпрах. Не се прибираше в къщи и не се интересуваше нито от издръжката на семейството, нито от детето ни. Хващала съм го с любовници, толкова пъти. Всички пари, които изкара отиваха по жени...Толкова беше вулгарен, безсрамен, безочлив. Понасях го, прощавах десет години. Накрая ми писна, сърцето ми изстина. Намразих го и го изгоних. Сега е един стар самотен пес. Никой не се интересува от него. Няма ги любовниците. Няма ги запоите и веселите вечеринки. И пари няма, живее на социални помощи. Влачи се при мене немил-недраг от време на време да го преглеждам и лекувам. Играе ми като стар съдран палячо ролята уж на милозлив пациент. Когато дойде на преглед започва да ми плаче, започва да ме моли да се съберем отново. Да бъдем семейство, да бъдем съпруг и съпруга. Глупак и наглец! Никога няма да стане това! За какво ми е? Да му лекувам язвата и простатата? Да беше ме молил на млади години, когато ми беше нужен, когато трябваше да е до мене и до детето ни...Да беше ме молил, когато беше млад, прав и здрав без язва и със здрава простата. Не ми трябва повече за нищо.

Леля Реди махна ядосано с ръка. Жълтеникавото и остаряло лице се беше изопнало в напрегната гримаса. Дясната и нарисувана с молив вежда се беше вдигнала почти до сивите букли. Тя видимо трепереше, гласът и на няколко път прегракна. После изведнъж замлъкна и цялото и съществото примирено се сви във формата на тъжна костенурка.

Яни и Росица мълчаха. Бебето започна да се изнервя и да проплаква.
- Сигурно е огладнял или иска на разходка – промърмори Яни и понечи да стане.
- Постойте още малко – замоли Реди и съвсем се смали – Имам мляко в хладилника. Мога да му налея в шишето. Ще отворя и другия прозорец да влезе чист въздух...

Гостите бяха скочиха от местата си, за да си тръгнат. Бебето ревеше гръмогласно. Реди започна да се суети. С тътреща походка и зверски болки в коленете тя се отправи към кухнята. След няколко минути се появи отново с бебешката бутилка мляко.
- Наистина детето ви е прекрасно. Не го давайте в никакъв случай на детска ясла. Ако имате възможност останете си с него, колкото може. Моят син беше хвърлен на яслата още от съвсем малък. Аз трябваше да работя, да изкарвам пари, да издържам семейство. После детската градина, училището, казармата... Държавата Израел ми го отгледа. Порасна отчужден и обиден, че не съм била с него, когато е имал нужда от мен. Сега почти не ми се обажда, не се интересува от мен. Нямаме какво да си кажем, защото сме си чужди.. Знам, че живее с някаква проста жена в южен Тел Авив. Никога не съм я виждала.Като звънна по телефона ми отвръща троснато и нелюбезно. Исках да имам внуци, но очевидно няма да имам. Момче расло без семейство или в семейство с проблеми трудно може да създаде собствено семейство. Примирила съм се, че ще умра сама. Цял живот съм била сама, затова съм свикнала. Резервирала съм си място в старчески дом вече. Имам добра лекарска застраховка. Имам пари да си покрия разходите. Хубава категория е домът. С добро обслужване. Трябва да си мисля за времето, когато няма да мога да се справям сама с тялото , а болните ми колене съвсем ще ме предадат..

Реди не можеше вече да се спре. Яни и Росица стояха изправени до входната врата и искаха да си тръгнат. Бебето се въртеше като пумпал в ръцете на майка си и правеше сърдити муцунки. То чуваше изповедта на старата костенурка, но все още му беше рано да схване съдържанието и смисъла на думите и може би затова се сърдеше.
- Да ви закарам до в къщи - предложи леля Реди пискливо, почти отчаяно - С кола съм. Съвсем нова. Купих я преди няколко месеца. Тя ми е вместо крака.
- Не, благодарим. - отклони учтиво Яни - Предпочитаме да се разходим.
Да, младите хора имаха здрави крака и можеха да се разхождат. Реди примиренчески се предаде и се сбогува сухо. Самотата беше нейната съдба и нямаше какво да търси кордори за бягство. Панелената килийка я очакваше. Стерилната чистота, тюлените пердета, неоновото осветление. Реди наведе глава и  стана безкрайно тъжна. Но после си припомни нещо. Върху лицето се изписа широка , почти щастлива усмивка. Тътренето на краката и се превърна почти в марш. По лицето и се прокрадна руменина. Тя набра телефонния номер, на абоната, който звъня днес, но не дочака да му вдигне. Прокашля се, за да изчисти  гърлото и гласът и зазвъня като камбана.

- Джеки? Шалом! Аз съм. Защо не ме изчака. Знаеш, че съм куца. Какво правиш? Как е язвата ти днес?

1Как си? - иврит



Тагове:   язва,   бебе,   Израел,   простата,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: viadolorosa
Категория: Други
Прочетен: 76587
Постинги: 45
Коментари: 111
Гласове: 923
Спечели и ти от своя блог!