От индийския поет Мохан  Рана 

Докато взирах се в глъча на празния следобед,

невидимо присъствие промъкна се до мен;

С притихнал дъх нахлу във храма на тревогите ми,

Покрих със длан уши, огледах се озадачен.

 

Ще стана и оттука ще  изляза,

Като безлична пешка от шахматната дъска,

На ум онази дума отбелязах,

която най-подхожда за сегашната игра.

Онази дума, що ни тъй отдалечава.

Тя няма име, затова не можем да сгрешим.

Значението й за теб и мен остава

едно и също, смисълът – непроменим.

 

Не, не стои въпрос със „да“ и „не“ да отговорим!

Когато слагаме часовника за нашата игра,

разбираме, че правилата си остават

непроменени, граматични правила.

 

Във фигурите паднали в двубоя една надежда се таи

След загубата с шах и мат,

дъската на квадрати

поне със състрадание да ни благослови.

 

Превод от английски: Галиа Розенщайн

CHECKMATE Mohan Rana

I blink in the din of afternoon emptiness,
something invisible sneaking next to me;
holding its breath it breaks into the sanctum of my anxieties.
I put my hands on my ears, staring at pieces.

I stand up to get away from here,
moving a pawn on the board,
fumbling for a word within myself for this game,
a word away from itself; it has no name –
the word that is never spelt wrong,
has no other meaning for you and me.

 

Never a question of yes and no!
While we wind the game clock, never a need
to change our rules of grammatical relations.
Fallen pieces give birth to hope for themselves;
in a losing game on the board, after Checkmate,
a square remains for compassion.

Превод от хинди: Gale Burns

 

 

Във фигурите паднали в двубоя една надежда се таи

След загубата с шах и мат,

дъската на квадати

поне със състрадание да ни благослови.