Отдавна не съм писала журналистически дописки. Честно и откровено, не ми липсва като интелектуално занимание... Но в случая, просто не мога да се въздържа...Напира ме да се изкажа по темата, която  някога ми беше ресорна и затуй, тъй или иначе, все още имам претенции да разбирам от нея. Става дума за  Закона за Културно историческото наследство в България и за регламентирането на частните колекции. Тези дни от някои нашенски  медии  (ще си призная, че следя само електронните) се дочу плач и вопъл, че държавата преследва дребните колекционри  и за  шепа  монети без особена стойност ги набутва несправедливо в ареста. В това време  маститият колекционер Божков с помощта на бивши служители от ЦСБОП и  легендарния Божидар Димитров  си разигравал коня, както иска, необезпокояван от никой  и сякаш  Законът  бил написан специално за негово удобство и в негова услуга... Призивът бе да се коригира Закона за защита на Културно-историческото наследство в полза на дребните колекционери, та  да се възцари вселенската справедливост... Изобщо нямам намерение да  защитавам тук нито Божков, нито каузата му нито сподвижниците му,  (защото не ги познавам в детайли). Ще си позволя обаче накратко да изкоментирам, че той, колекцията му и всички останали явления са плод на онзи процес, който някои определят като приватизация, някои като икономически демонтаж на социализма, а някои просто и непринудено наричат  разграбване на националното богатство...Както знаем,( а някои може и да не знаят), този процес се извърши планирано, под  зоркия  контрол на  всички онези, които успяха да се закачат  в играта наречена мазничко "демократичен преход". Божков е от "нашите момчета". Нямам представа от къде и по какъв признак е бил  избран да е той.  Може би има  качества, може би е начетен и  образован историк, археолог, изкуствовед,  може би е оправен има мениджърски способности, има контакти и пр, качества които се искат днес, за да се разпореждаш с  какъвто и да било вид собственост. Нямам честта да  го познавам лично. Знам за него от вестниците и тук-там нещо от клюки. Но така или иначе... Той е днес нещо като институция! И всички (може би с изключение на  дребните частни събиратели на монетки) са му признали, че е един от факторите  номер едно в стопанисването на родното културно историческо наследство. Божков е партньор на Института по археология при БАН, на НИМ, има тесни  връзки с бивши, а може би и настоящи представители на властта. До колекциите му  се допускат  археолози (само избрани), за да направят експертни оценки. На тази основа се подготвят  и излизат научни публикации. Доколкото съм чувала преди години има намерение да построи частен музей. Може би вече го е построил..Щом Божидар Димитров, твърди, че произходът на  експонатите е  законен, значи е така.. Димитров също е институция... Та..Това е положението, казано на кратко. А хората да си пишат и говорят, каквото искат. Що се отнася до дребното колекционерство (да си дойдем на думата)  то си  съществуваше  още през соца, та и преди него. Ние хората, поне по-голямата част от нас, сме събиратели.  Заложено ни е като прастар инстинкт. Обичаме вещите, обичаме да ги трупаме, да им се любуваме, да си ги подреждаме, да се хвалим с тях, да  научаваме покрай тях нещо ново и интересно... В този смисъл, в колекционерството няма нищо порочно и лошо. Естествено и човешко е.  Колекцията е вид частна собственост и щом нашето общество е приело, че може и трябва да има  частна собственост,  частните колекции на културно-исторически ценности като  разновидност не могат да бъдат  забранени. Сегашният закон в никакъв случай  не забранява съществуването на частни колекции, но има определени критерии, които трябва да  бъдат спазени и те са напълно резонни. Това е мнението ми на археолог.  Разбира се, че не може  артефактите в  една колекция да са крадени или добити  при незаконни изкопни  работи.  Понякога за съжаление произходът е неясен, забулен в  легенди или... нека си кажем откровено в лъжи.  Често, за да се замаже положението произходът на артефактите е неизвестен...И понякога наистина е неизвестен. Но в други случаи е просто незаконен. И тук опираме до иманярите. По принцип  колекционерът се явява стимулиращ фактор за иманяра. Ако няма на кого да продаде, за да заработи, иманярът няма да се бъхта,  да копае могили и тем подобни. В този смисъл, повече  колекции би означавало увеличаване  търсенето на "стоката". Всички знаем какъв бич за страната ни бяха и продължават да са иманярските набези от последните две десетилетия. Копае се безогледно и разбойнически. Има цели унищожени селища. За могили да не говорим...Безчет са... Заловени на местопрестъплението почти няма. Иначе всичко се знае на село, кой какви ги е вършил...Нов в сферата на хорската мълва, на  митовете н и легендите.  Преди години голяма част от  плячката на иманярите се продаваше по канала в чужбина.. Четем в западната преса, за някоя масивна пратка от България, хваната случайно на някоя митница.  Четем и се срамуваме и ни става тъжно. Тук става дума за изгубено национално богатство - изгубено за България, за българския народ и най-вече за българската наука.  Животът е дуалистичен. И от тази гледна  точка, българските колекционери, може да се разглеждат като спасители. Благодарение на тях част от находките остават в страната, имат шанса да получат експертна оценка от наши специалисти.  Както вече бе споменато, често графата  "произход" в инвентаризционния фиш на даден предмет остава незапълнена. Една археологическа находка  губи десеторно от стойността си, ако няма  археологически контекст, т.е. ако не се знае къде, в какъв културен пласт е открита. Едно парче керамика може да няма за колекционера никаква стойност, тъй като той се вълнува основно от антикварната цена, от естетическите достойнства. Но за науката  същата тази дреболия може да е от огромен принос. Колекционерите са недоволни и от експертните оценки, които са задължителни, за които са длъжни да платят от джоба си. Случва се, както  твърдят някои, цената на услугата  да  надвишава стойността на самата  колекция... Случва се още да  се правят грешки от експертите. Недопустими, като например съвременни копия да бъдат определени за автентични артефакти...  Според закона,  експертизите са приоритет само на музеите и научните звена към БАН.  Но всички знаят, че това е формалност и, че има други, нерегламентирани експерти, които може би на  по-ниска цена са в състояние да кажат повече относно художествената и историческата стойност на предмета. Преди годино се натъкнах случайно на обява в Мрежата, че  млад, наскоро дипломиран бг археолог предлага оценителски услуги на иманяри. Евтинко! За сега тези оценки за незаконни, въпреки, че не са по-лоши от задължителните, регламентирани от закона. Може би дори са по-добри.  струват по-малко. Щом се налага закона да бъде усавършенстван, нека  законодателите обърнат поглед към  тази страна на нещата - а именно да се премахне експертния мономол на държавата и да се обмисли една  приватизацията на професионалното оценителство.  То така или иначе съществува, но нека да  стане легално.  По този начин,  цените на експертизите ще са пазарни и  така ще паднат , повече експерти  ще могат да предложат услугите си и  така колекционерът ще има избор, ще може да избере по-добрия специалист пред по-посредствения, така както си избира лекар, или адвокат или норариус, примерно.  Крайно време е, също така, да бъде позволена регистрацията и дейността на частни археологически фирми, както е  например в Германия, които да се  занимават с провеждането на  планови  и спасителни археологически разкопки в България.  Това ще даде възможност още веднъж да се стимулира частната инициатива, да се  разпределят  по-справедливо и между повече хора  финансовите средства за проучвания.    Животът е едно безкрайно движение, затова никога не е  късно нещо да се промени и то към по-добро. Законът за културно-историческото наследство има още накъде  да се развива и усавършенства и  дано стигнем някой ден до състоянието, когато и  вълкът да е сит и агнето цяло...