Постинг
22.11.2009 19:40 -
Само теб обичам!
Автор: viadolorosa
Категория: Изкуство
Прочетен: 1810 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2009 20:34
Прочетен: 1810 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 22.11.2009 20:34
Когато са на улицата се държат за ръчичка. Той се навежда и нежно я целува по челото, по нослето и по устните. Шепне и в ухото, че я обича, притиска я до себе си в мощна прегръдка. Тя е стройна и достолепна. Жена на зряла възраст. Сребърни нишки в косата. Когато се усмихва бузите и се изпъват нагоре, бръчките под очите се скриват и лицето и се озарява. Тя го обича също. Казва му го всеки ден. Не знае дали, както в началото или повече. Или... просто иначе, по друг по-различен начин...
Познават се от двадесет и пет години. Студентска любов, романтика, мечти и женитба...Времето отмина като лек морски бриз. Мечтите станаха истински, от тухла, цветове и изобилие. Детето порасна, стана голям, зрял и независим. Отиде си. Обажда им се всяка седмица, за да ги попита как са и какво правят. Добре са. Всичко е съвсем, съвсем нормално. Живеят, работят, обичат се, мислят си за него...
Когато са в леглото също се държат за ръце. Прегръщат се. Заспиват сгушени едни в друг, попиват топлината на телата си, слушат мелодията на ритмичното си дишане, упояват се от присъствието си, от усещането, че са заедно и си принадлежат. Две човешки същества. Тя и той. Безкрайна обич. Любов отвъд границите на времето. Любов без резерви, без условности и... Без страст! И така вече от половин година..
Той започна първи, а тя не забелязваше. После се сепна и се изплаши. Започна да си задава трудни въпроси. Прерови чантите, гардероба и бюрото му, колата, дрехите, папките с документи и платени сметки. Търсеше следи от жена. Остатъци от червило и грим, дълги косми, забравена дреболия, чужди аромати. Не намери нищо. Добра се до JSM-a му и го разгледа в детайли. Всички изпратени и получени SMS-и, всички позвънявания, всички контакти. Нищо подозрително. Замисли се какво се беше променило. На пръв поглед абсолютно нищо. Само дето работеше повече. Работеше много. Претоварваше се. Носеше проекти от службата, затваряше се в кабинета и висеше на компютъра до среднощ. Лягаше си късно. Тя вече спеше. Или се правеше, че спи. Очакваше да я потърси, да я погали и да започнат играта. Може би в събота вечер... или на Коледа.. или на рождения и ден. Нищо. Защо? Нямаше уморен вид. Радваше се на добро здраве. Казваше за себе си, че е мъж в разцвета на силите. Леко след четиридесетия лазарник, спортна фигура, прошарен перчем и онази тайнствена мрежа от бръчици, които съсипват женската красота, а мъжа го правят да изглежда неустоим.
Тя смяташе наум седмиците и месеците и изпадаше в тиха паника. От шест месеца не бяха правили секс. Без причини и без обяснения.. Уж си говореха за всичко и нямаха теми табу. Не смееше да го попита. Срамуваше се. Защо? Страхуваше се от лъжи и измислени истории. Не искаше да го изправя до стената и да го превръща в обвиняем. Не искаше да превръща себе си в прокурор, в следовател и съдия. Страхуваше се и от истината. Не беше сигурна, че ще я понесе. Чакаше той сам да и каже, както намери за добре, когато намери за добре. Но той мълчеше. Държеше я за ръката, целуваше я нежно, прегръщаше я и заспиваше дълбоко и непробудно. Нея тормозеше безсъницата. Мислите и се кълбяха в главата като гъст черен дим. Мрачни, парещи и лютиви. Догадки, съмнения и сценарии извадени от мрачните кладенци на страха.
Може би причината беше в нея. Не, не изглеждаше както преди двадесет и пет години. Остаряваше. Виждаше го всеки ден. Усещаше го с тялото и душата си. Но не се терзаеше. Така беше естествено и нормално. Такива са законите на природата и всичко тленно. Тя обичаше природата, прекланяше и се и се стараеше да се впише човешкото си несъвършенство в съвършената и хармония.
Задрямалата и интуиция се пробуди от дългия сън на сигурната любов. Трябваше сама да открие истината. Трябваше да влезе в пространство, което досега не съществуваше. Някакъв странен неясен свят, който той държеше заключен и криеше в стоманено мълчание.
Открадна ключа от кабинета му. Добра се до компютъра. Със сигурност в електронна поща щеше да се натъкне на находката. Сигурна беше, че има връзка с жена. Виртуална. А може би съвсем реална. Не стигна до кутията. Не знаеше паролата. Но на браузъра се зареди един от онези пошли сайтове. Помисли, че е някаква реклама, нещо случайно и натрапчиво... “Мръсни секс-истории”, “Нещо за ебане”“Колекция яки путки”,” Голи курви, голи мадами, голи жени, голи цици...натисни тук!”Почувства , че и се гади. Не разбра как бе успяла да влезе в контото му. Заредиха се имена и порноснимки. Женски тела във всевъзможни пози, с всевъзможни размери, красиви, стегнати, млади, привлекателни, вулгарно изкусителни, широко разтворени, достъпни, лесни, леки.. Лола, Маце, Ебла, Цеци с големите... Колко бяха в списъка двадесет, тридесет, петдесет?...Имаше и втора страница. Натисна, за да продължи. Влезе в чата. Странен звук на прелитаща стрела и съобщи, че получава съобщение.”Хайде да се позабавляваме! Ела да ти покажа една страхотна, влажна, мека и готова да те....” Пред очите и притъмня... Какво? В програмата нещо се зареждаше. 50%...70%...100 %... готово. Снимка. Отвори тук. Чернокоса жена с тежък грим и кожени чизми показваше интимните си части и предизвикателно сочеше показалец отверстието на родовия канал между краката си. Нямаше нужда от повече. Отиде до тоалетната, за да повърне. Върна се с каменно лице и пресъхнали сълзи. Изключи компютъра, заключи вратата зад себе си. Всичко беше ясно.
И тази вечер се е затворил и работи. Няма го в леглото. Тя отново е сама в спалнята, но не го чака вече. Не очаква нищо. Дори съня не очаква. И той е неверник, не я е навестявал цяла седмица. Тя се промъква като черна котка в тъмнината. Иска да е незабележима до последно. Вратата е притворена. Размазан сноп светлина разсича домашния мрак. Късно е. Сигурно след полунощ. Къщата е потънала в куха, уморена от делника тишина.. Часовникът в коридора тиктака ритмично и сънено.
Тя стои на процепа с присвити очи. Взира се в стаята, вцепенена и безпомощна. Дъхът и спира, ушите и заглъхват . Все едно се спуска в дълбока пропаст, безконтролно и без право на завръщане нагоре. Картината е размазана, мокра и непоносима. Предполагаше, но не знаеше че е толкова гадно. Екранът на компютъра мига безсрамно . Пулсира с цветовете на плътта и кръвта. Малка витрина от месарски магазин. Гърди, задници и полови органи, се търкаля с вихрена скорост нагоре надолу, преливат се с едри предизвикателни надписи и червено-черен фон. Цветовете на анархията, на възбудата, живота и смъртта.. Във въздуха се носи тръпчив аромат на Марлборо, After Shafe и райска ябълка.. Тя познава тези миризми. Така миришеше мъжът и, когато правеха секс. Повдига и се от отвръщение, иска да повърне целия си стомах, целия си живот до сега. Ще затвори очи, да не гледа. Нека изгуби съзнание, нека умре на място от омерзение. Слепоочията и пулсират, болка разсича черепа и на две. Трябва да е от напрежението, от тази смрад и от мисълта, че е унижена.
Значи е истина... Той е гол. Дрехите му са захвърлени небрежно върху пода..Седи пред екрана с гръб към вратата диша тежко и сладострастно, с едната ръка държи мишката, а другата е мушнал между слабините си. Изведнъж застива на място като вцепенен. Затваря браузъра, извръща се назад...
И двамата са виновни, унизени, измамени и сравнени със земята от срам. И двамата са хванати на местопрестъплението. Тя е подла шпионка. Той е оскотял мастурбант.
- Какво правиш тук по това време. Защо не спиш.
- Не мога, страдам от безсъница. Вече цяла седмица.. Вече шест месеца... Откакто ми изневеряваш. Откакто... си с тези тук..
- Всичко ще ти обясня.
- Не е нужно. Всичко разбирам.
- Не разбираш. Това е само...Забава. Нищо повече. Между нас не се променило нищо. Не съм ти изневерил с никого. Само теб обичам...
- Може би. Иди се измий... Целият си омазан. Смърдиш. Облечи си чисти дрехи. Лека нощ.
Отново са заедно в леглото той отново я прегръщат. Държи ръката и за последен път. Нежно, по-нежно от всякога. Тишина и мълчание и само тих мъжки шепот:
Тя не разпалва вече страстта му, както някога. Трябва да разбере и да приеме. Онези тела са перфектни, изваяни като от мечтите. Обективът на камерата вижда това, което човешкото око не може да види на живо. Тя никога не е изглеждала така, дори като млада, дори, когато много го е възбуждала. Никога. Не, че не е красива. Красива е даже много. Чудесна е. Дори с бръчките, дори със сребърните нишки, дори с леко надиплената талия, дори със стриите по корема... Обича я, обожава я. Тя е неговата единствена жена. Неговото сърце. Неговата богиня. Вечно и за винаги. Но...Това е друго преживяване. От друго естество, от друго ниво, от друг свят. Тук няма емоции, няма любов, но има желание, силно, почти болезнено, еректиращо, пулсиращо, експлодиращо. Животът си тече, а той има нужда от експлозии. Дори илюзорни, измислени, от измисления виртуален свят. Сам. Без да пречи на никого, без да наранява никого, без да докосва никого. Не на живо. Не.. Не може да и стори такова нещо. Не може да си и помисли за любовници. Той обича нея. Само нея. Има нужда и от нея, от нейното присъствие от нейните ръце и нейната топлина, от паят с ябълки в неделя, от леглото, което ухае на чистота и сигурност...
Миналата седмица го срещна на улицата. Изглеждаше отслабнал, посърнал и уморен. Затича се след нея като гладно куче. Каза и, че е много самотен, че има проблеми със съня и се страхува от старостта. Чака я да се върне при него. Липсва му. Тъгува. Иска отново да се държат за ръце, да заспиват в прегръдка. Целуна я по челото, после по нослето, но тя не му позволи да я целуне по устните. Каза му истината в очите. Каза му, че има друг и си тръгна...Вечно и за винаги.
Познават се от двадесет и пет години. Студентска любов, романтика, мечти и женитба...Времето отмина като лек морски бриз. Мечтите станаха истински, от тухла, цветове и изобилие. Детето порасна, стана голям, зрял и независим. Отиде си. Обажда им се всяка седмица, за да ги попита как са и какво правят. Добре са. Всичко е съвсем, съвсем нормално. Живеят, работят, обичат се, мислят си за него...
Когато са в леглото също се държат за ръце. Прегръщат се. Заспиват сгушени едни в друг, попиват топлината на телата си, слушат мелодията на ритмичното си дишане, упояват се от присъствието си, от усещането, че са заедно и си принадлежат. Две човешки същества. Тя и той. Безкрайна обич. Любов отвъд границите на времето. Любов без резерви, без условности и... Без страст! И така вече от половин година..
Той започна първи, а тя не забелязваше. После се сепна и се изплаши. Започна да си задава трудни въпроси. Прерови чантите, гардероба и бюрото му, колата, дрехите, папките с документи и платени сметки. Търсеше следи от жена. Остатъци от червило и грим, дълги косми, забравена дреболия, чужди аромати. Не намери нищо. Добра се до JSM-a му и го разгледа в детайли. Всички изпратени и получени SMS-и, всички позвънявания, всички контакти. Нищо подозрително. Замисли се какво се беше променило. На пръв поглед абсолютно нищо. Само дето работеше повече. Работеше много. Претоварваше се. Носеше проекти от службата, затваряше се в кабинета и висеше на компютъра до среднощ. Лягаше си късно. Тя вече спеше. Или се правеше, че спи. Очакваше да я потърси, да я погали и да започнат играта. Може би в събота вечер... или на Коледа.. или на рождения и ден. Нищо. Защо? Нямаше уморен вид. Радваше се на добро здраве. Казваше за себе си, че е мъж в разцвета на силите. Леко след четиридесетия лазарник, спортна фигура, прошарен перчем и онази тайнствена мрежа от бръчици, които съсипват женската красота, а мъжа го правят да изглежда неустоим.
Тя смяташе наум седмиците и месеците и изпадаше в тиха паника. От шест месеца не бяха правили секс. Без причини и без обяснения.. Уж си говореха за всичко и нямаха теми табу. Не смееше да го попита. Срамуваше се. Защо? Страхуваше се от лъжи и измислени истории. Не искаше да го изправя до стената и да го превръща в обвиняем. Не искаше да превръща себе си в прокурор, в следовател и съдия. Страхуваше се и от истината. Не беше сигурна, че ще я понесе. Чакаше той сам да и каже, както намери за добре, когато намери за добре. Но той мълчеше. Държеше я за ръката, целуваше я нежно, прегръщаше я и заспиваше дълбоко и непробудно. Нея тормозеше безсъницата. Мислите и се кълбяха в главата като гъст черен дим. Мрачни, парещи и лютиви. Догадки, съмнения и сценарии извадени от мрачните кладенци на страха.
Може би причината беше в нея. Не, не изглеждаше както преди двадесет и пет години. Остаряваше. Виждаше го всеки ден. Усещаше го с тялото и душата си. Но не се терзаеше. Така беше естествено и нормално. Такива са законите на природата и всичко тленно. Тя обичаше природата, прекланяше и се и се стараеше да се впише човешкото си несъвършенство в съвършената и хармония.
Задрямалата и интуиция се пробуди от дългия сън на сигурната любов. Трябваше сама да открие истината. Трябваше да влезе в пространство, което досега не съществуваше. Някакъв странен неясен свят, който той държеше заключен и криеше в стоманено мълчание.
Открадна ключа от кабинета му. Добра се до компютъра. Със сигурност в електронна поща щеше да се натъкне на находката. Сигурна беше, че има връзка с жена. Виртуална. А може би съвсем реална. Не стигна до кутията. Не знаеше паролата. Но на браузъра се зареди един от онези пошли сайтове. Помисли, че е някаква реклама, нещо случайно и натрапчиво... “Мръсни секс-истории”, “Нещо за ебане”“Колекция яки путки”,” Голи курви, голи мадами, голи жени, голи цици...натисни тук!”Почувства , че и се гади. Не разбра как бе успяла да влезе в контото му. Заредиха се имена и порноснимки. Женски тела във всевъзможни пози, с всевъзможни размери, красиви, стегнати, млади, привлекателни, вулгарно изкусителни, широко разтворени, достъпни, лесни, леки.. Лола, Маце, Ебла, Цеци с големите... Колко бяха в списъка двадесет, тридесет, петдесет?...Имаше и втора страница. Натисна, за да продължи. Влезе в чата. Странен звук на прелитаща стрела и съобщи, че получава съобщение.”Хайде да се позабавляваме! Ела да ти покажа една страхотна, влажна, мека и готова да те....” Пред очите и притъмня... Какво? В програмата нещо се зареждаше. 50%...70%...100 %... готово. Снимка. Отвори тук. Чернокоса жена с тежък грим и кожени чизми показваше интимните си части и предизвикателно сочеше показалец отверстието на родовия канал между краката си. Нямаше нужда от повече. Отиде до тоалетната, за да повърне. Върна се с каменно лице и пресъхнали сълзи. Изключи компютъра, заключи вратата зад себе си. Всичко беше ясно.
И тази вечер се е затворил и работи. Няма го в леглото. Тя отново е сама в спалнята, но не го чака вече. Не очаква нищо. Дори съня не очаква. И той е неверник, не я е навестявал цяла седмица. Тя се промъква като черна котка в тъмнината. Иска да е незабележима до последно. Вратата е притворена. Размазан сноп светлина разсича домашния мрак. Късно е. Сигурно след полунощ. Къщата е потънала в куха, уморена от делника тишина.. Часовникът в коридора тиктака ритмично и сънено.
Тя стои на процепа с присвити очи. Взира се в стаята, вцепенена и безпомощна. Дъхът и спира, ушите и заглъхват . Все едно се спуска в дълбока пропаст, безконтролно и без право на завръщане нагоре. Картината е размазана, мокра и непоносима. Предполагаше, но не знаеше че е толкова гадно. Екранът на компютъра мига безсрамно . Пулсира с цветовете на плътта и кръвта. Малка витрина от месарски магазин. Гърди, задници и полови органи, се търкаля с вихрена скорост нагоре надолу, преливат се с едри предизвикателни надписи и червено-черен фон. Цветовете на анархията, на възбудата, живота и смъртта.. Във въздуха се носи тръпчив аромат на Марлборо, After Shafe и райска ябълка.. Тя познава тези миризми. Така миришеше мъжът и, когато правеха секс. Повдига и се от отвръщение, иска да повърне целия си стомах, целия си живот до сега. Ще затвори очи, да не гледа. Нека изгуби съзнание, нека умре на място от омерзение. Слепоочията и пулсират, болка разсича черепа и на две. Трябва да е от напрежението, от тази смрад и от мисълта, че е унижена.
Значи е истина... Той е гол. Дрехите му са захвърлени небрежно върху пода..Седи пред екрана с гръб към вратата диша тежко и сладострастно, с едната ръка държи мишката, а другата е мушнал между слабините си. Изведнъж застива на място като вцепенен. Затваря браузъра, извръща се назад...
И двамата са виновни, унизени, измамени и сравнени със земята от срам. И двамата са хванати на местопрестъплението. Тя е подла шпионка. Той е оскотял мастурбант.
- Какво правиш тук по това време. Защо не спиш.
- Не мога, страдам от безсъница. Вече цяла седмица.. Вече шест месеца... Откакто ми изневеряваш. Откакто... си с тези тук..
- Всичко ще ти обясня.
- Не е нужно. Всичко разбирам.
- Не разбираш. Това е само...Забава. Нищо повече. Между нас не се променило нищо. Не съм ти изневерил с никого. Само теб обичам...
- Може би. Иди се измий... Целият си омазан. Смърдиш. Облечи си чисти дрехи. Лека нощ.
Отново са заедно в леглото той отново я прегръщат. Държи ръката и за последен път. Нежно, по-нежно от всякога. Тишина и мълчание и само тих мъжки шепот:
Тя не разпалва вече страстта му, както някога. Трябва да разбере и да приеме. Онези тела са перфектни, изваяни като от мечтите. Обективът на камерата вижда това, което човешкото око не може да види на живо. Тя никога не е изглеждала така, дори като млада, дори, когато много го е възбуждала. Никога. Не, че не е красива. Красива е даже много. Чудесна е. Дори с бръчките, дори със сребърните нишки, дори с леко надиплената талия, дори със стриите по корема... Обича я, обожава я. Тя е неговата единствена жена. Неговото сърце. Неговата богиня. Вечно и за винаги. Но...Това е друго преживяване. От друго естество, от друго ниво, от друг свят. Тук няма емоции, няма любов, но има желание, силно, почти болезнено, еректиращо, пулсиращо, експлодиращо. Животът си тече, а той има нужда от експлозии. Дори илюзорни, измислени, от измисления виртуален свят. Сам. Без да пречи на никого, без да наранява никого, без да докосва никого. Не на живо. Не.. Не може да и стори такова нещо. Не може да си и помисли за любовници. Той обича нея. Само нея. Има нужда и от нея, от нейното присъствие от нейните ръце и нейната топлина, от паят с ябълки в неделя, от леглото, което ухае на чистота и сигурност...
Миналата седмица го срещна на улицата. Изглеждаше отслабнал, посърнал и уморен. Затича се след нея като гладно куче. Каза и, че е много самотен, че има проблеми със съня и се страхува от старостта. Чака я да се върне при него. Липсва му. Тъгува. Иска отново да се държат за ръце, да заспиват в прегръдка. Целуна я по челото, после по нослето, но тя не му позволи да я целуне по устните. Каза му истината в очите. Каза му, че има друг и си тръгна...Вечно и за винаги.
Колко е истина. И колко време можем да задържим страста? А? Колко "другия" е друг?
цитирайbapha написа:
Колко е истина. И колко време можем да задържим страста? А? Колко "другия" е друг?
Лично аз бих разбрала, бих приела и бих останала...Особено днес, когато любовта е дефицит. Но за много жени егото е все още по-силно от душата и точно то ги кара да си тръгнат даже без да знаят накъде...
Поздрави!
Не съм сигурна, че тази жена е обичала мъжа до себе си...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 980
