Нощта изчезва , утрото настава,

Въртя се във постелята обезсърчен

Да стана или на съня да се оставя,

и тъй да чакам следващия ден..

Докато спя едно пътуване ще предприема

със теб Приятелю, към странните места.

Ще тръгнем и  ще се изгубим запленени,

ще продължим, но с изличени имена.

Затуй най-първо името си забрави!!...

Макар, забравата за нас да е ужасна,

във върволицата животи, разбери

се крие споменът за нашето щастие.

Дали във сънищата истината  ще открием?

Дори да съумеем, все едно!

Какво от туй, че ние знаем...Само ние,

Щом другите потъват във съня на паметта...

Влудяващ звук изпълва съзнанието ми!

Мохан Рана

Превод от английски: Галия Розенщайн
Превод от хинди:         Люси Розенщайн

Night passed and the morning came,

though, tossing and turning, I got nowhere.

A journey, my friend, to wrong places.

If you want to lose the way, we

will go together, on condition

that first you forget your name.

Noone wants to be forgotten, it is true,

but may they, life after life,

be reminded of their absence.

When will dreams be recognized, and truth?

Even after waking, how can we know the truth

when everyone around is sleeping

in the sleep of memory

An obsessive tune fills my mind.