По автострада Хемус
си отиде Лятото...
Забързано, със скорост

Шири погледна часовника на мобилния и усили крачката. В седем и половина трябваше да е горе. Имаше уговорена среща. Изплаши се, че ще закъснее. Май бе започнала да губи ориентация за времето. Обикновено не използваше никакви часовници. О...

 от Мохан Рана
Аз ще запомня всичко
макар отминало е вече.

 от Мохан Рана
 
Гората вътре в мен изсъхна първа

 От днес отново оставам сама,
насаме с нашата обща самота...
Сама ще разговарям с нашите общи мисли,

Дано със силата на седемте да ме дари сега
Владетелят на говора.
Те, дето движат се във кръг

„Един и същ е Космосът за будните
А всеки дремещ
свой собствен свят

от Мохан Рана 
Да не отивам чак на края на земята, ме съветват,
Че ще почувствам страх от сянката си издължена.

От индийския поет Мохан  Рана 
Докато взирах се в глъча на празния следобед,
невидимо присъствие промъкна се до мен;

 Отдавна не съм писала журналистически дописки. Честно и откровено, не ми липсва като интелектуално занимание... Но в случая, просто не мога да се въздържа...Напира ме да се изкажа по темата, която  някога ми беше ресорна и затуй, тъй ил...

Нощта изчезва , утрото настава,
Въртя се във постелята обезсърчен
Да стана или на съня да се оставя,

Умът държи душата във изгнание
а ние роби сме на нашите дела.
Да разберем не сме във състояние

Hа нашта среща  мястото това е,
където колебливо се прегърнахме.
Целунахме се, и протегнахме  ръце

В пространството на нищото стоиш -
безмълвно и отсъстващо присъствие.
Като копнеж за дъжд във въздуха тежиш,

 Нима това съм аз там горе
Във самолета към целта си устремен
Пътуване, бленуване, умора...