Много тъпо изглежда жената на Колето. Прилича на колхозничка от неразораната целина. Само прибрадката е забравила да си сложи! Да си скрие  глупавата къса прическа и нацупената физиономия.  Уж е млада, а се е облякла като тетка. Права поличка до коленете,  ниски евтинджос обувки, бримка на чорапогащника, бяла блузка с буфон ръкавче...Червилото и стои като нарисувано с флумастер, а тази  фиба дето е боднала отстрани.. Просто нямам думи. Карикатура и половина.  И прасците и дебели и ръцете и кокалести и жилести. Ама, истина е тази приказка за ябълките дето ги ядат прасетата.

Питах Колето веднъж каква е жена ти. А той се запъна и се замисли.. Какъв цвят са косите и, казвам, дълги ли са, къси ли са? Той не знае. А тя каква е? Дебела ли е, слаба ли е, хубава ли е, грозна ли е...” Добра е “, отвръща. Сърдечна, грижовна. Но дали е хубава? Не знам.”

Щом не знае, значи не е забелязал. Или не му е казала, не му е показала, не му е вбила в канчето. Не знае как.  Не знае, че трябва.  Абе, проста жена! Личи и от пръв поглед.

Мъжете са амеби. В главите им  плува аморфна маса. Акълът им е в панталона. Умните жени там се целят. Не си губят времето с празнословици и игри на “аз съм честна и непокварена”. Като видиш, че става трябва натам да се насочиш, а не да му се правиш на умничка и начетена. Мъжете не обичат начетени жени. Страх ги е от тях, да не се опозорят,  да не им лъсне аморфната маса.  Затова трябва великодушие, и  аванси, да им се прави вятър. Не само на това в панталона , но и на това в главата дето го няма. Аз така ги  работя. Хвърля един белтък, разтреса малко  рамене,  погаля със среден пръст устните  да развихря мераците, а после пълен напред към кревата. Още комплименти, хвалби и подмазване. Секс без хвалби  не може. Иначе успехът е под въпрос.. Трябва да го гъделичкаш по  двете му слаби места – пениса и по суетата. И тогава ти е забоден  с карфичка. Няма мърдане. Накъдето поискаш натам ще гледа, каквото поискаш това ще направи. А ако се случи да е умен? Е, такъв случай няма. Щом е умен значи е педеруга или в най-добрият случай нещо не е добре с акъла...Това значи, че не е мъж. А щом не  е мъж не ми е нужен.  С такъв не си струва да се губи време.

Но Колето си го бива.  Дългият ни запозна.  Представи ме като своя приятелка. Каква приятелка съм му, да се чудиш. Прост е като гъба.  Интересува се само от мотора си и  от цените на брикетите. Живее с майка си в скапана двустайка някъде  в покрайнините на градчето. В службата минава за некадърник и неудачник. На такъв ли да бъда приятелка.  Аз заслужавам повече. Господ ме е създал не само красива, но и умна. Достатъчно умна, за да се правя на глупава.  Достатъчно красива, за да ми вярват, че съм глупава.

Ужасен е този перхидрол. От него ми капе косата. Но какво да се прави. Ако не си блондинка шансовете да те забележат намаляват. Без грим не излизам. Без токчета също. Издължават фигурата, придават сексапил. Разбирам ги аз тези работи. Не съм вчерашна. Парен каша духа. А аз съм парена и то неведнъж..И да духам мога.

Колето е женен, но това няма никакво значение. Какво да се прави. Мъжете са като обществените тоалетни – или са  осрани или са заети. Дългият е от осраните, затова още не е женен. На трийсет и осем, несъразмерен и леко плешив,  върви в комплект с ергенските си навици и старата си майка. Не, благодаря!  Но Колето е друго нещо...Впечатли ме веднага. Красив, изискан, на христова възраст. Строен, с широки плешки и високо чело. Спокоен, уравновесен, изпран и изгладен, целенасочен  и добродетелен.

Такъв ми трябва, а не някакви мерзавци, с които светът гъмжи. Лъжци и мошеници на всяка крачка. Използвачи, дъртофели,  миризливци,  мизерници и оръфляци. Писнало ми е да ги разгонвам. Роят се на килограм. Като мухи на мед се лепят.  Но така ми харесва. Така усещам, че имам избор. Така си подхранвам женското самочувствие. Знам, че ако с един не се получи, винаги отсреща зад ъгъла ме чака следващият.

От едно място научих, че Колето заминава за София. Не за ден за два, не за седмица или месец. Заминава за винаги. Канят го на страхотна работа. Завеждащ в министерството на търговията. Държавен чиновник, стабилна служба. Все ми е едно на какво ще е завеждащ. Важна е София. Това ми е стара мечта. На жена като мене  и отива София. Тук  ми е тясно и задушливо.. Градец от дребни обиватели. Ограничени, простовати  хорица, които се интересуват от бурканите, капачките, лютеницата и киселото зеле. Пролетарият и селения.  Зальохани, повлечени и размъкнати до немай къде..  като женицата на Колето. На всяка крачка еснафи, клюкари и завистници.  Обществото няма разбиране за свободни и разкрепостени жени като мен. Не е чело, не знае. Не е следвало в университета, не е държало изпит по западноевропейска литература, не е  било на ти с Васил Босилев...Дори не знае кой е Васил Босилев. Най-големият български културолог, най-великият, най-просветеният, най-начетеният. Жалко, че е педераст. Но това е друга  страница за размисъл. А тук в това противно градче, където се приземих по разпределение... Няма един свестен фотограф да увековечи красотата на голото ми тяло, няма един талантлив поет, който да ме възпее в еротичните си стихотворения, няма дори един истински интелектуалец, с когото да обсъдим пиесите на Тенеси Уйлямс.  Трябва ми свобода, въздух и пространство да се разгърна. Да ме забележат, да ме харесат, да ме открият, да направя заслужената ми кариера. Колето е свестен и става за мъж... но ако е рекла съдбата може и повече. Знае ли човек. Мъже по света мноого. С лопата да ги ринеш. Но без брак не може.  Ако не съм законната му съпруга,  не мога да живея в София.  Тези болшевишки измислици с тази адресна регистрация, с това жителство и местопребиваване...Как ги мразя само  тези мръсни комуняги. Така да ми  объркат живота.Така да ми бръкнат в съдбата.. И Колето е партиец. Как иначе. Без това няма служба в София, няма кариера и привилегии, няма лесен и удобен живот. А аз не искам да ми е трудно. Не искам да живея като майка ми, нито като тази  смотанячка, жената на Колето.

Седи срещу мен и се пули. Казвам и на чист литературен български език да прояви достойнство, да му даде развод. Как ще се появи Колето с нея в София. Ами тя ще го излага на всяка крачка. Ще го прави за срам и резил. С тази поличка до коленете, с тази бримка по чорапите, с този селяндурски  диалект. И на Колето му казах. Ожени се за мен. Не можел бил, защото вече бил женен. Ами какво от това, разведи се. Започни на чисто. Нов живот, нови хоризонти. Аз ще ти готвя, ще ти слагам и  ще ти вдигам. Ще те представям добре в обществото, ще те науча  на маниери, на обноски, на стил... Аз съм от старата буржоазия... Едно време  три слугини е държала баба ми и чистачка, а мене гувернантка  ме е гледала и в парижката Сурбона съм щяла да уча... Но...

Гледа ме тъпо и ми духа цигарата в лицето. Простакеса! Аз не пуша. Само понякога, за повече сексапил. Не искам на воня на кочина. Тютюнът е за простаците. Освен това разваля красотата. А на мене ми е нужна. Още дълго. Тя ми е основният похват в живота, важен аргумент за социалното ми израстване.
Имали две деца... Какво пък толкова. И аз имам дъщеря. Гледа я майка ми. И техните деца да ги поемат бабите. Днес всички така правят. Трябва да се живее. Не може да позволиш на някакви си деца да ти вземат удоволствието от живота, да ти застанат на пътя и да са ти спирачка да реализираш мечтите си.  Децата са за по-посредствените хорица. Който няма нищо друго има деца...Но ние с Колето сме нещо повече от обикновените. Опитах се да му обясня. Мисля, че ме разбра...

На мъжа всичко трябва да му се поднесе в смлян вид, за да разберe как да се отнася с теб.  Ако му обясниш, че си красавица ще те приеме за красавица, даже да си  грозотия като нощта. Ако му обясниш, че си умна и интелигентна, за такава точно ще те мисли, даже да си последна глупачка и любимото ти четиво  да са обявите за запознанства в провинциалното вестниче. Ако му кажеш, че си домакиня и къщовница и това ще ти повярва. Ще му сложиш веднъж една маса, както са показали в списание “Приятелка”, ще го  забаламосаш, че това в чинията е един много специален деликатес, дето е само за него приготвен... и той е готов. Ще има да лапа и да вярва, че си  домакинята на хилядолетието. Пък ти нека си  последната мърла и лентяйка, а това в чинията му нека е пресолено, прегорено и развалено.. Всичко е презентация на сцената. Трябва да си артистка.  Иначе си изгубена.

Като тази нещастница тук. Няма аз да и забърсвам сълзите. Моите никой не ги забърсва. Да се оправя и много и здраве. Колето е мой. Вече всичко съм решила. Заминаваме за София.

 

Как само ги редиш!

"Трябва да си артистка. Иначе си изгубена." -много точно!

Убийствен рисунък на живота. Бит, уж отминал. Проблематика, уж назад, преди десетилетия, ала нрава не е променен, само кожата.

Страшен суров реализъм. Не всеки има сили да вижда нещата в такава плашеща яснота.

ми е по-симпатична.

описано....

колко процента от българските жени са такива според вас?

Впечатляващо!!! Страхотен език и стил :)
Има такива жени, но солта на живота са тези като жената на Колето. И хората, които нямат друго, но имат деца

навсякъде жените въздигат позива = "прости мъже, умни жени". Нищо против втората част, но нека изпуснем предястието й.

Това са разсъжденията на ОПРЕДЕЛЕН ТИП жени!
Иначе в никакъв случай не бих обобщавала така празноглаво... Да делиш хората на жени и мъже е тесногръдство...

пък най-оригинално е любовницата ти да е като жената на Колето. Тези изрусените на токчета.. който все още може да избира, надали взема такова :) Някои хора наричат законния си партньор любовник