Не мога да остана повече с него. Той е стар, плешив, грозен и посредствен. Пуши цигари и устата му смърди на боклукчийско кошче. Зъбите му са почернели и оредели от лоша хигиена, никотин и кариес.  Женен е и не иска да се развежда. А и да се разведе, за какво ми е. Аз съм млада, красива,  образована и даже умница. Имам амбиции, имам очаквания и грандиозни планове за живота. А този тук излъчва разочарование и безнадеждност..  Мрази се, че не може нищо да постигне. Търси, а не знае какво. Иска, а не знае как . Тресе го кризата на средната възраст. Страх го е, че остарява. Дъщеря му вече си има гадже. След година ще е абитуриентка.Още малко и ... трябва да освобождава мястото за следващите. Аз съм от следващите, но не искам да съм на неговото място.  Той е от лузърите, от битите карти, от тези дето са ги изиграли и  сега пият студена вода на периферията на живота.. Мъжът до мен  не може да е лузър. Той трябва да е силен, успял, млад, красив и...мой.. А този тук...

Отново седя с него в подземното кафене. Винаги ме води тук да не ни види някой заедно. Няма светлина, само свещи и мрак. Потайност, полъх на грях. Сянка на духове и кръвожадни вампири. Той е вампиът и иска моята млада кръв. Дискретно,  набързо в треска и страх. Той е безсрамник и страхливец. Срам го е от жена му, от мене не.  Страх го е от клюки, от мене не. Аз няма да го наклепам пред жена му, нито пред  всесилния му тъст.  Нали съм виновна, нали съм съучастник в изневярата. Семейството и домашното спокойствие са му важни. Не, той не обича жена си. Но  не обича и неприятностите. Луд е по мене. Звъни ми всяка вечер по телефона и шепнешком, сипе романтични обяснения в любов. Досадно. Протокол. Прави го, за да  провери дали съм в къщи. Трябва да съм му вярна. Не понася изневерите и лъжите, а  също котките и венерическите заболявания.

Чашата с лимонада е почти празна. След малко трябва да тръгвам. Имам ранде ву. Тук пия винаги лимонада, защото е най-евтина. Имам милостиво сърце и щадя  изтънелите му джобове. Не си падам по парите и не обичам тази тема.

Но той има друга любима тема. Да се оплаква  от жена си.  На моменти ми става симпатична.  Всеки мъж има жената, която заслужава.  А неговата е отвратителна, дърта пача, която го е превърнала  в парцал. Заслужил си е  скандалите, заслужил си е унижението и презрението. Заслужил си е да е застаряваща, с дебели прасци и малки гърди.  Носът и да е голям и да стърчи  безсрамно и грозно. Тя е  успяла бизнес дама. Вози го с лъскава нова кола и му дава дребни джобни за почерпка. И той черпи - лимонада в подземното кафене...Възхищавам  се от тази пача, но  мъжа може да зарържи за себе си...

 Не знам как да му го кажа. Няма  повече да идвам тук. От три дни съчинявам прощалното си слово.. Трябва да го произнеса час по-скоро.. Мъжът до мен е вече тук. Този, който заслужавам..Дочаках го. Запознахме се миналата седмица. Знам, че е той.  Отговаря на всички мечти . А този тук...Епизодичен герой. Статист от пробните снимки.. Не го искам повече. Беше грешка. По точно заблуда.  Заблуда, че го обичам. Заблуда, че съм с него...

Той стиска здраво цигарата между двата си пръста. Издухва мощна струя дим и се навежда да ме лигави по шията. Срамувам се, че съм с него. Срамувам се от плешивата му глава и похотливите му намерения. Навремето бил хубавец. Донесе ми снимка от преди двайсет години, да го видя и да му се възхитя..  Хубаво момче. Къдрокосо, чернооко, ... бил. Сега  - спаружен чичко, овехтял човечец,  смешен плешивко. Всъщност,  склонна съм да бъда великодушна. Мъжете-красавци не са по моя вкус. В тях има нещо  лигаво,  предвзето и съмнително.  Смятат женското внимание и обожание за даденост. Очакват преданост и саможертви по подразбиране. Избирам мъжът по очите, по начина, по който докосва.  Имам склонност към грозници. Може би затова така се полъгах...Младата ми интуициа винаги ми подсказва правилно с кого, до къде и  колко.  С този стигнах далеч. Не беше нужно.  Очите му са топли, но  шикалкавят. Ръцете му са деликатни, но щипят. Боря се с тях под масата. Боря се с моето човеколюбие и с неговата похот. Не искам да го заболи, но искам да си отида.

Допивам последната глътка.  Гласът ми трепери, а той остава неподвижен, сразен и по-грозен от всякога. Сбогувам се и тръгвам освободена и щастлива.  Хвърча нагоре по стълбището, към дневната светлина. Подземното кафене остава в архива на моя живот. Навън е пролет, а аз съм по-млада  от всякога и по красива от Афродита.  Чакат ме нови мечти и нови светове. Вятърът ще ме  отнесе в къщи, за  да  отмия остатъка от  срама и   миризмата на цигари и стара плът. Ще  изхвърля в коша дребните спомени, изсъхналите лалета и шоколадовата бонбони с изтекъл срок на годност.  А телефонът нека си звъни. Тази вечер ме няма. Няма ме за винаги. Чака ме нова любов.

 

и все пак... какво търсеше в него???

E kak kakwo e tyrsela? Wue e tyrselo dewoicheto, dokato nameri... next Wue. :-)

е как какво е търсела - ами да "съгреши" безопасно :)). представете си Дявола с неговите злонамерени мераци /развратни/, но пък ако Дяволът е неудачник, беден и смачкан от живота, не е толкова трудно да се покаеш