Гората дреме в сянката дълбока

на старите дървета, във брашлян обвита...

Сърцето силно бие, в страх от злото

кръвта във вените замира свита...

Изплашен, виждам скритите лица

зад маските, които бавно  падат.

Зад силуета на филтрираната светлина

куп спомени от миналото ме нападат....

Защо съм тук сега?..

Защо съм сам?..

Защо, защо, това се питам.

Защо  доведох  на света

душа, която сляпо скита....

Mohan Rana (превод от английски Галиа Розенщайн)