Мечтаех си да те открия.
Мечтаех да ме забележиш,
Мечтаех да ме заговориш
Кутията с вълшебства да отвориш. 
Мечтаех да се срещнем някъде,
Мечтаех да се хванем за ръцете
Мечтаех да ме лъжеш до полуда
Да си за мен магия,  чудо.
И всички тайни съкровени
От оня свят да ми разкриеш.
А Ти и Аз
да бъдем Ние.  

Мечтаех за прегръдките безкрайни.
Така измислих още нови тайни.
Мечтаех да отидем на Луната
И безметежно да се реем
В простора пуст сред светлината. 
Да можем да  достигнем боговете
Сами божественото да усетим
Във Теб и Мен.
Във Нас.
Сред вечното.  
Мечтаех!  

Но, ето идва ден
Настъпва краят.
Не искам истината да узная.
Мълчанието ти убийствено
За мен е по-добро от всяка истина.  

Но, даже някога да разбера, о
любовта си няма да се отрека. 
Не мога черно да те мразя 
Желая само хубавото да запазя.
Не искам да си отмъщавам
С хапливи думи да те унижавам... 
 
Мечтая още,е знаеш ли какво...
Да ме обземе безразличието.
Мечтая да не те обичам.
Да си за мене сив, безличен,
един от многото останали.
Това ще е за наказание.
За лекомислието и на двамата ни!  

Мечтая!  

viadolorosa 🖤