Самотата замени усамотението
Разстреля го от упор
и на трона му се настани.

Аз съм малката гара
През, която всеки ден ти набързо минаваше
една боза от шест на екс да изпиеш.

 Душите ни са като октоподи
които във прегръдка силна се преплитат
Неволно канят дявола притворен

Уютно ме прегръща тъмнината
под похлупака на снеговалежа
Приятелски ме води тишината

 И страх, че всичко може би ще свърши
И страст, че всичко може би ще продължи...